Кой е най-подходящият полетен компютър?

Да, в 21ви век все още има дейност, която изисква използването на сметачни линиики. Колкото и да е изненадващо, това е именно авиацията. CR, E6-B, CRP-5 – какво означават тези съкращения и кой полетен компютър е най-бодходящ за теб? Нека се опитаме да намерим отговори на тези и други въпроси.

Малко история

Поколенията след еволюцията на електронните калкулатори вече все по-рядко имат спомен за аналоговите компютри известни у нас като логаритмични (сметачни) линиики. По-младите най-вероятно са виждали такива в шкафа на баща си или дядо си или още по-вероятно – в някой музей.

Подобни линиийки се използват за математически операции – предимно умножение, деление и някои функции – логаритъмуване, тригонометрия и др. Днес разбира се, личните ни изчислителни устройства (смартфони, таблети и т.н.) са в хиляди пъти по-мощни от навигационните компютри на лунния модул на NASA, а дори и на повечето съвременни транспортни самолети.

И все пак, именно авиацията остава една от малкото дейности, при които използването на подобен вид аналогово устройство е все още широко разпространено. Разбира се, ще е пълна заблуда ако кажем, че днес подобни приспособления се използват активно в ежендевната дейност на когото и да е било. Никак не можем да си представим капитан от Луфтханза, който по време на полет изчислява ъгъл на отнасяне с помощта на полетен компютър. Не му е и необходимо, тъй като от години полетният компютър е вече цифрово устройство на борда на самолета известно като FMC (Flight Management Computer).

Най-полулярният полетен компютър е може би E6B (изписван също E-6B или E6-B, в днешно време не е от особено значение). Той е изобретен през 30-те години на миналия век от пилот от американската флота – Филип Далтон. Разбира се днешната версия няма нищо общо с първата, но е важно да отбележим, че до гибелта си (впрочем по време на полет с обучаем при упражняване на свредели), Далтон разработва няколко версии на E6B по задание на американската армия. Дълги години след това, този модел е стандартно оборудване в нея и вижда своето бойно кръщене още през Втората Световна Война.

Горе долу по същото време в третия Райх е проектиран и немския аналог на E6B – Der Dreieckrechner или накратко – DR (1,2,3 и т.н)

След войната се нарояват различни разновидности и модели на навигационните сметачни линиики, като всяка от тях има сходна задача – да подпомага авиаторите в планирането на полета и навигацията в една аналогова, пред-цифрова ера. Дори и в България, по съветски модел е създаден КНП-57, познат на по-старите авиатори и техните деца.

Също след войната, офицер от RAF (Royal Air Force) решава, че използваните от „на нейно величество авиаторите“ прибори подлежат на подобрение, а това може да се окаже и един не лош бизнес за в мирно време. Така в Европа се появява серията полетни компютри CRP. Не е много сигурно от какво е съкращение – circular ruler Pooley’s или още по-якото Computer of Robert Pooley. В днешно време най-полулярният модел на този компютър е CRP-5, но не защото е нещо по-специално, а по една просто и бихме могли да кажем политическа причина – това е официалният компютър за изпити пред EASA.

За какво ни е?

И все пак за какво са ни необходими тези устройства? Едно твърдение би било – за всеки случай. Или по-скоро за случая, в който останем без електричество на борда на самолета и все пак ни е необходимо да извършим някоя сметка. Да, добре!

В съвремието използването на полетни компютри е предимно съсредеоточено в първоначалното обучение и при някои ентусиасти любители, които биха искали да използват този по-старомоден начин, а не приложение на своя смартфон. Вторите са малко и искрено ги поздравяваме за нечовешкия ентусиазъм.

Летателното обучение е друга бира. Идеята е проста – няма как да се научиш на таблицата за умножение ако от втори клас работиш с калкулатор. Много хора се подлъгват и смятат, че в днешно време на нокому не се налага да прави сметки наум, но истината е, че без да владеем таблицата за умножение не бихме могли да развием математическото си мислене. Същото е и с навигацията и планирането на полети. Да, в днешно време всичко се прави от компютри, било то на борда или на земята, но решаването на скоростния триъгълник или простата задача колко време ще ми отнеме да долетя до еди-коя-си точка, ако летя със 90 възела, са си базови неща, които ни изграждат като авиатори.

В общи линии, както и до ден днешен на инженерите им се налага да направят някой и друг чертеж с туш и кривка, така и на авиаторите им се налага да използват полетен компютър. Това се случва най-много и най-интензивно далеч от самолета – в класната стая и по време на изпити. Разбира се, използването на аналоговия прибор в полет е често разпространено и при някои по-взискателни инструктори.

И така, кой компютър е подходящ за теб? Днес изборът стои предимно между два варианта – E6-B и CRP-5. Причината за това е тяхната пълнота на изпълняваните функции – и двете разновидности ще ви позволят да решите всички базови задачи от планирането и навигацията. Другото масово семейство компютри, CR (от Circular Ruler) са изключително подходящи за използване в самолета поради компактните си размери, но крайно непрактични за решаване на задачи в училище.

Наричаме го E-6B

Тотална липса на романтика. Наименованието е нещо като официален класификатор на американските военни. На български често срещаме трудности как да го изговаряме. Независимо дали го наричаш „ий-сикс-бий“, е-шест-бе или нещо друго – това е класиката. В света на FAA това е Компютърът с главно „К“, когато става въпрос за обучение. Снабден е с кръгова логаритмична скала, с чиято помощ може да се смятат отношения от вида A/B = C/D. Това позволява лесно и бързо умножение и деление. Полагайки някое от четирите на 60 (отбелязано по достатъчно ясен начин на линийката), лесно правим сметки със скорости – дали скорост на полета или пък скорост на израсходване на горивото е просто детайл. Тук същото така можеш да правиш превръщания от една мерна единица в друга. Вече не е необходимо да помниш разликата между американски и имперски галони. Готино!

Обратната страна е още по-забавна – тук можеш да разиграеш скоростния триъгълник от всички страни и посоки. Повечето модели са ограничени до скорости характерни за самолетите от авиацията за общо предназначение, но съществуват и модели с двойна скала – бърза и бавна. Ако планираш да използваш компютъра за ATPL теория, имай предвид, че има шепа въпроси, които ще изискват бързата скала.

На повечето места, E-6B може да се намери в три варианта – картонен, алуминиев и умален алуминиев. Последният намира трудно приложение в летателното обучение, но е изключително подходящ за ползване в ограниченото пространство на малките самолети.

По-широко приложение намират другите два модела. Картонения E-6B е много добро бюджетно решение, но бъди готов да смениш няколко в рамките на пълния курс за професионален пилот. Ако плановете ти са PPL и не си представяш да го използваш след като се лицензираш, то тогава това е правилното решение за теб.

Алуминиевото копие на този компютър е точно за теб, ако планираш да се привържеш към своя компютър. Качеството на изработката и издръжливостта на материала ще ти позволят да го ползваш години наред докато буквите по него вече трудно се четат, а в същото време носи спомените на стотици (или хиляди) летателни часове. Прибор, който внуците ти ще намерят в чекмеджето и ще си играят с него тайно от теб. Романтика ли бе да го опишеш.

Британското пластмасово чудо – CRP-5

Може би щяхме да приключим до тук ако не бяха особеностите на европейската авиаицонна сцена. Нека сме наясно – Европа е EASA. EASA пък е олицетворение на Европейския съюз и стремежът към общи стандарти в авиацията. До тук добре. Абсурдът е, че EASA (и JAA преди нея) винаги се е водила от няколко конкретни държави, сред които и Обединетото Кралство. Така днешните европейски стандарти малко или много са оформени от островната държава. Къде е абсурдът? Това, че днес Обединеното Кралско иска да скъса връзката с ЕС (не и с EASA, обаче… за щастие).

Политиката на страна. Някъде в целия този процес и по някакъв не съвсем изяснен начин, CRP-5 се превръща в официалния полетен компютър за теоретичното обучение съгласно изискванията на EASA (и най-вече централизираната изпитна база). Разбира се, европейската агенция не дава директна референция, но имайки предвид, че повечето учебни материали и изпитни въпроси са разработени в кралството, нещата са повече от очевидни.

Тук е необходимо да изясним защо това е толкова важно. Ако говорихме за цифров прибор (например приложение на смартфон) нещата щяха да са без значение. Тъй като говорим за аналогов инстурмент е важно да разбереш, че всеки такъв се характеризира с определена точност или допустима грешка. Тя се определя от вида, размера, мащабът и много други фактори. Така например CRP-5, заради крайно неудобния си размер, всъщност разполага с допълнително ниво на точност. Ако на E-6B понякога отговорът се пада някъде между 214 и 216 то при CRP-5 е очевидно 215. Или дори 215.5 ако работиш прецизно.

Нещо повече, макар и точен, CRP-5 също има определена грешка на изчисленията. Понякога, цифров компютър ще ти даде отговор 214.245, докато CRP-5 дава 215. В тази ситуация, дори и E-6B да казва 214, си все прецакатан, тъй като верният отговор на задачата очаква нейното решаване именно със CRP-5. Да, това е грозната истина. Макар и рядко, се случва E-6B да дава по-верен отговор, но това да няма значение.

С оглед на казаното, всеки който планира да поеме по дългия и неравен път към кариера като пилот е по-разумно да се снабди със CRP-5, за да бъде по-добре подготвен за ATPL теоретичните изпити. Все пак не можем да не похвалим и високото качество на изработката – да се работи с британския прибор е истинско удоволствие. Недостатък е значително по-високата му цена, но тя се изплаща неколкократно по време на подготовката за изпитите.

Като заключение

Не полетният компютър прави добрия авиатор. Нито пък дава гаранция че ще си вземеш изпита или няма да се загубиш. За тези неща си си отговорен сам. В зависимост от това по коя пътека си тръгнал обаче, правилния полетен компютър може да ти бъде верен другар и помощник. За да можеш да избереш по-лесно, приготвихме за теб следната таблица.

Надяваме се, че това ще ти помогне в избора. Не се колебай да зададеш своите въпроси или да дадеш допълнителен съвет в коментарите.

Безаварийни полети!

Тектът на тази статия е със запазено авторско право на Макстон Комършъл ООД.
В статията са използвани снимки с Creative Commons 2.5 лиценз, които принадлежат на техните автори или са част от Public Domain.